Dec 13, 2020, 12:47 PM

Красноярец от прокуда

  Poetry
1K 0 0

Красноярец от прокуда

съм, отрасъл редови,

аз не зная и възбуда,

щом беда ме сподели.

 

Спрял във времето, слабея,

неосмисленно се лутам там,

че където вятър ме отвея

неопълчен и без срам.

 

Красноярец от прокуда

неовълчен, недоскив

с изненада и в почуда

пуша фаса крив.

 

Рожба на тълпата

времето и общество

няма сила за борбата

гнило слабо същество.

 

Вярата си в корена изгубих,

не отделях време, без дела

в миг осиротях и се пробудих

в мрачна тъмна низина.

 

Красноярец от прокуда –

старец сбръчкан със брада,

житейски път или принуда

беше моята съдба.

 

Влизайки в крайната житейска фаза,

погледа обръщам аз назад,

грешен труд без радост и награда

е потискащият резултат.

 

Бих опитал всичко аз да върна

грешките, направени от мен,

родствените връзки да възвърна,

със човешко чувство озарен.

 

Красноярец от пробуда,

вярата възвърнах в мен.

Без тъга и без възбуда

чакам аз последния си ден.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Клажер от Килиджевци All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...