18.11.2010 г., 10:33

Красота

717 0 0

Помислих красотата за заблуда. За мерзост,

за духовна нищета.

Представих грозотата като чудо, тъй древно,

недостъпно за света.

Припомних си за лебед неотраснал,

припомних си пред гробище венец -

красив бе той  за нещо, що ще гасне,

а грозно пиле нов бе младенец.

Представих нищетата за награда,

представих си листата за пари,

а после бавно слушах листопада

и радвах се на горските мъгли.

Помислих, че гората е красива,

помислих, че ветрецът ми шепти,

помислих, че поточето прелива,

досъщо чувствата в невинните души.

Представих добротата като есен,

погиваща във този чуден ден,

посяла пролетта със нежна песен,

посърнала след ураган студен.

Помислих си за миналото лято,

помислих за зелените поля

и вярвам -  красотата, днес посята,

навярно истинска ще бъде пролетта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислав Ангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...