Красота
Един паун вървеше гордо
разперил шарени пера.
Току провикваше се бодро,
току размахваше крила.
И тъй се пъчеше безмерно,
че гръмнал би от суета,
от толкова високомерие
за свойта чудна красота.
След него стъпваше унило,
невзрачно, сиво същество.
Боже! Каква несправедливост!
Без ни едно цветно перо...
Това бе женската злочеста,
създадена от Бог така,
да е невидима невеста
на птица с дивна красота.
Но, нещо страшно в миг се случи.
От храстите, като куршум,
една лисица зла изскочи
и грабна гордия паун.
И знаете ли най-накрая
от тази чудна красота
какво остана, то се знае -
само прекрасните пера.
От много перчене паунът
опасността не бе видял,
тъй хубав и пъстрокостюмен,
но.... звярът беше го изял...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Керанка Иванова Всички права запазени
