Красота Сияеща
Слънцето вече залязваше, давайки път на луната,
седяхме заедно, гледайки залеза в далечината.
Светлината се отразяваше в косите ти златни,
галени от вятъра, красиви и необятни.
В един момент,изведнъж осъзнах,
не мога да склоня поглед от захлас.
Както гледаше залеза небесен,
запя тиха, шеговита песен.
Обзе ме изведнъж чувство на тъга,
ще мога ли да живея без тази красота?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Здравко Всички права запазени
