6.03.2011 г., 20:27

Красотата

704 0 0

 

Той поспря на сянка;

но това беше рядка сянка.

Листата бяха отмалели,

а други наторяваха почвата.

Легна върху тези,

лежащи отдолу,

и погледът му загледа

трептящите отгоре.

Той видя скелетите им:

слънцето бе техният рентген.

Понякога лъчите го ослепяваха

или просто клепваше,

а те шумоляха -

даже когато не ги виждаше.

Лъчи рисуваха върху клепачите му,

а той продължаваше да гледа

ситните капиляри,

които като мрежа

плуваха в червена светлина.

После притъмняваше

и отново пламваше.

Докато той отиде

да търси красотата

още по навътре.

МОЖЕ БИ ТАМ

Я БЕШЕ ИЗГУБИЛ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...