14.09.2023 г., 18:26

Красотата говори

454 3 0

 

Капчица роса побира целия пейзаж,

денят усмихнато във нея се оглежда.

Красива гледката пред мен не е мираж,

вълнение преляло очите ми премрежва.

 

Навред е пълно с изумителната красота,

събудена от лятно-есенното слънце

до падналия лунен лъч, чертаещ вечерта,

сребреещ във всяко звездно зрънце.

 

Нощта прелива в щурчовата сладка песен,

ветрецът нежен сънено я носи към дома.

Красив акорд ефирно из тревите се понесе,

приятно заразказва за красивите неща.

 

Човекът, съвършеното творение на Бог,

изваян чудно по Негов образ и подобие.

Създаден за взаимен и интимен диалог,

започнал чисто, с най-изящно предисловие.

 

С план да е водач, мъжът, изпълнен е със сила,

жената сътворена нежна е – дъх от красота.

Творението, истинска хармония разкрива  

не му е нужен нито грам поправка от света.

 

С Духът Си Господ в мен живота вдъхна.

Говори ясно обградилата ме жива красота,

призив да Го славя като лек ветрец ме лъхна,

Твореца да позная от творческата Му ръка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...