Капчица роса побира целия пейзаж,

денят усмихнато във нея се оглежда.

Красива гледката пред мен не е мираж,

вълнение преляло очите ми премрежва.

Навред е пълно с изумителната красота,

събудена от лятно-есенното слънце

до падналия лунен лъч, чертаещ вечерта,

сребреещ във всяко звездно зрънце.

Нощта прелива в щурчовата сладка песен,

ветрецът нежен сънено я носи към дома.

Красив акорд ефирно из тревите се понесе,

приятно заразказва за красивите неща.

Човекът, съвършеното творение на Бог,

изваян чудно по Негов образ и подобие.

Създаден за взаимен и интимен диалог,

започнал чисто, с най-изящно предисловие.

С план да е водач, мъжът, изпълнен е със сила,

жената сътворена нежна е – дъх от красота.

Творението, истинска хармония разкрива  

не му е нужен нито грам поправка от света.

С Духът Си Господ в мен живота вдъхна.

Говори ясно обградилата ме жива красота,

призив да Го славя като лек ветрец ме лъхна,

Твореца да позная от творческата Му ръка.