29.10.2007 г., 21:27

Красотата на Мечтите ми...!

1.3K 0 3

Продължавах и се връщах.

Не знаех какво да правя…

Светът сякаш се беше срутил пред мен.

Всичко изчезна, всичко се замъгли,

в мига, в който си тръгна ти.

Сега съм сама, не мога да избера

дали да продължа или да остане всичко така.

Baby, защо си отиде,

защо ме остави на кръстопът, защо разби

сърцето ми по този начин.

Аз ще продължа! Да, ще продължа, ще

вярвам в себе си и в красотата на мечтите си .

Заради теб, baby,

заради теб, baby.

Ето ме, сега съм тук, с него…

А ти, ти къде си…?

Все още ме мъчи тази мисъл -

Теб или Него?

Кой да избера, с кого ще бъда по-щастлива?

Трябваше с теб да остана, но уви, с него съм пред олтара.

Дано щастлив си и ти и някога пак да се срещнат

нашите съдби.

Baby, защо си отиде,

защо ме остави на кръстопът, защо разби

сърцето ми по този начин.

Аз ще продължа! Да, ще продължа, ще

вярвам в себе си и в красотата на моите мечти.

Заради теб, baby,

Заради теб, baby.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хриси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вярвай и продължавай напред момиче
  • ем чесно казано аз исках да стане на АЕ като песничка[исках да я направа] ноо нямаше кой да ми го преведе на АЕ и затова го сложих тук :[
  • това ми звучи като превод на песен, не и като стихотворение...

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...