Кратка амнистия
Ти говори. Дълго разказвай. Аз съм тук и те слушам,
прежаднях за гласа ти в тази пустиня - мълчание.
Щастлива сълза в светлия ъгъл на мойта зеница се сгуши,
после хукна гола и луда, без да чака от мен покаяние
за затвора тъмничен, за отнетото право на бягство нетрайно.
Ти говори и не спирай. Искам дума да бъда по устните твои,
да се слея с дъха ти, да замра в топлина за секунда безкрайна,
да политна в бездна от време и в дъха ти отново да търся покой.
Ти говори. Всяка минута без теб беше смъртна присъда.
Продължавай. Всеки поглед е кратка амнистия – дай ми да дишам.
Щом си тук, е случайност. Щом те няма, потъвам и губя разсъдък.
Говори. Аз те слушам. И мълча. Моите думи са болки излишни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
