8.05.2008 г., 5:57

Кравата

2.1K 0 12
 

Кравата

 

Кравата на моето детство

си отреза вимето,

изпи си млякото

и умря.

После

седна и дълго мисли,

че няма вече виме,

че няма мляко,

че няма живот...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Владов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "...че няма живот..."

    Този ред най-ми въздейства, приятелю! Пишеш с много готин стил, харесва ми! Поздрави!
  • То, вимето го няма-бива, ама какво правим с копитата, питам аз? Ммм?
  • Хей хора благодарско!Никол аз по принцип съм не усмихнат а направо ухилен , но понякога ми пада пердето.За кравата не берете грижа май все още някъде скита но ми се губи по фланга от време навреме.
  • Хахахахаха!Мен ме развесели!Как ти е дошло на ум...Страхотно
  • Има! Но не са същите...Поздрави!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...