Безсмъртен писък на една "изгубена душа" ,

шепти в безкрайността зловеща.

Сама, блуждаеща в мрака,

търси път към светлината.

Тишината впита в безжизненото и тяло,

без срам разяжда надеждата за оцеляване.

Краят наближава, болката става непоносима.

Милост няма забравата към спомените красиви.

Безцветната пъстрота напълно "я" погълна

в прегръдката си коварна.

Без глас остана и потъна сама в бездната на вечността...