Безсмъртен писък на една "изгубена душа" ,
шепти в безкрайността зловеща.
Сама, блуждаеща в мрака,
търси път към светлината.
Тишината впита в безжизненото и тяло,
без срам разяжда надеждата за оцеляване.
Краят наближава, болката става непоносима.
Милост няма забравата към спомените красиви.
Безцветната пъстрота напълно "я" погълна
в прегръдката си коварна.
Без глас остана и потъна сама в бездната на вечността...