Nov 1, 2007, 11:55 AM

краят 

  Poetry
626 0 1
 

Безсмъртен писък на една "изгубена душа" ,

шепти в безкрайността зловеща.

Сама, блуждаеща в мрака,

търси път към светлината.

Тишината впита в безжизненото и тяло,

без срам разяжда надеждата за оцеляване.

Краят наближава, болката става непоносима.

Милост няма забравата към спомените красиви.

Безцветната пъстрота напълно "я" погълна

в прегръдката си коварна.

Без глас остана и потъна сама в бездната на вечността...

© Елизабет Борисова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??