Безсмъртен писък на една "изгубена душа" ,
шепти в безкрайността зловеща.
Сама, блуждаеща в мрака,
търси път към светлината.
Тишината впита в безжизненото и тяло,
без срам разяжда надеждата за оцеляване.
Краят наближава, болката става непоносима.
Милост няма забравата към спомените красиви.
Безцветната пъстрота напълно "я" погълна
в прегръдката си коварна.
Без глас остана и потъна сама в бездната на вечността...
© Елизабет Борисова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
