Надеждата тука в мене умря.
Застанах самотна пред тази врата.
Зад мен всичко рухна и се провали.
Къде да оставя мечтите за бъдните дни?
Зарязвам ги вън, вън пред голямата порта -
там, где има подобна кохорта.
И в Ада прекрачих с глава, вдигната гордо.
И в Ада прекрачих с поглед, напред вперен зорко.
„Няма да плачете! - казах аз строго. -
Няма да плачете, забравете, госпожо!"
Ей ги къде събрали се всички.
Ей ги къде... Изглеждат мънички? ...