Надеждата тука в мене умря.
Застанах самотна пред тази врата.
Зад мен всичко рухна и се провали.
Къде да оставя мечтите за бъдните дни?
Зарязвам ги вън, вън пред голямата порта -
там, где има подобна кохорта.
И в Ада прекрачих с глава, вдигната гордо.
И в Ада прекрачих с поглед, напред вперен зорко.
„Няма да плачете! - казах аз строго. -
Няма да плачете, забравете, госпожо!"
Ей ги къде събрали се всички.
Ей ги къде... Изглеждат мънички? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация