Краят на една муза

Поезия » Любовна

1.4K 0 18

Краят на една муза

Тъгата ме повежда за ръка

по дългите алеи от чемшир.

Във вечна вярност ще ù се врека,

сърце прикрила с рокля в бял ефир.

Луната, сякаш да не съм сама,

над мен разстила тих безспир.

Да можех да си взема и страстта...

Умирам! Каня всички ви на пир!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

contessa (Светла Асенова)

Прекрасен прочит на произведението ми... 😋
Благодаря ти!

2020-12-13T22:52:28+02:00
silvina84 (Силвия Йорданова)

Всички коментари, които НЕ се отнасят за произведението, от тук нататък, ще бъдат изтривани.
Спазвайте добрия тон. И коментирайте само произведението. Имате си лични пощи за останалото.
Няма да има второ предупреждение!

2020-12-13T22:12:10+02:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

"Стойностни автори тук няма." Разсмя ме! Имало е и ще има. "Откровения" е школа. Когато крилата заякнат - отлитат. И в това няма нищо лошо. Да оценяваш нещо, което не познаваш е смелост...Или глупост.

2020-12-13T21:24:08+02:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

"Аматьорско писане на небивалици" Точно и ясно. Но, зад тези небивалици стои личност. Със своите емоции, чувства...

2020-12-13T20:56:28+02:00
contessa (Светла Асенова)

Благодаря ти, Рицарю мой! 😋
Остави...

2020-12-13T20:27:30+02:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0