May 12, 2012, 8:47 PM

Краят на една муза

  Poetry » Love
1.4K 0 18

Краят на една муза

 

 

Тъгата ме повежда за ръка

по дългите алеи от чемшир.

Във вечна вярност ще ù се врека,

сърце прикрила с рокля в бял ефир.

 

Луната, сякаш да не съм сама,

над мен разстила тих безспир.

Да можех да си взема и страстта...

Умирам! Каня всички ви на пир!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светла Асенова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасен прочит на произведението ми... 😋
    Благодаря ти!
  • Всички коментари, които НЕ се отнасят за произведението, от тук нататък, ще бъдат изтривани.
    Спазвайте добрия тон. И коментирайте само произведението. Имате си лични пощи за останалото.
    Няма да има второ предупреждение!
  • "Стойностни автори тук няма." Разсмя ме! Имало е и ще има. "Откровения" е школа. Когато крилата заякнат - отлитат. И в това няма нищо лошо. Да оценяваш нещо, което не познаваш е смелост...Или глупост.
  • "Аматьорско писане на небивалици" Точно и ясно. Но, зад тези небивалици стои личност. Със своите емоции, чувства...
  • Благодаря ти, Рицарю мой! 😋
    Остави...

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...