Краят на лятото
Тръгва си лятото босоного, загоряло…
Жарко златно слънце в косите си сбрало,
с пясък по нозете и с издрани колене,
с весел смях в очите като синьото море.
В полето прегоряла е тревата ароматна.
Нивите са голи след жътва благодатна.
Клоните отрупани са с тежки плодове,
слънцето събрали в своите сокове.
Птиците отдавна са поели път далечен.
Липсва ни вече омайната им песен.
Няма ги светулките в звездните нощи,
ала свойта песен щурците пеят още.
Гонят се в небето бели облаци къдели,
идват дъждовете, в планините спрели.
Дните се смаляват... Чакай слънце жарко!
Не бързай, мило лято, постой още малко…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Райна Иванова Всички права запазени
