2.09.2022 г., 12:39

Краят на лятото

706 2 3

Тръгва си лятото босоного, загоряло…
Жарко златно слънце в косите си сбрало,
с пясък по нозете и с издрани колене,
с весел смях в очите като синьото море.

 

В полето прегоряла е тревата ароматна.
Нивите са голи след жътва благодатна.
Клоните отрупани са с тежки плодове,
слънцето събрали в своите сокове.

 

Птиците отдавна са поели път далечен.
Липсва ни вече омайната им песен.
Няма ги светулките в звездните нощи,
ала свойта песен щурците пеят още.

 

Гонят се в небето бели облаци къдели,
идват дъждовете, в планините спрели.
Дните се смаляват... Чакай слънце жарко!
Не бързай, мило лято, постой още малко…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райна Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз му се моля да постои още малко...
    Много хубав стих, с богата и красива образност!
  • Благодаря, Тоти!
  • Красиво тъжиш, но недей!
    Лятото само си търси циганските дрехи.
    Поздрави!
    Успех!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...