Краят на лятото
Тръгва си лятото босоного, загоряло…
Жарко златно слънце в косите си сбрало,
с пясък по нозете и с издрани колене,
с весел смях в очите като синьото море.
В полето прегоряла е тревата ароматна.
Нивите са голи след жътва благодатна.
Клоните отрупани са с тежки плодове,
слънцето събрали в своите сокове.
Птиците отдавна са поели път далечен.
Липсва ни вече омайната им песен.
Няма ги светулките в звездните нощи,
ала свойта песен щурците пеят още.
Гонят се в небето бели облаци къдели,
идват дъждовете, в планините спрели.
Дните се смаляват... Чакай слънце жарко!
Не бързай, мило лято, постой още малко…
© Райна Иванова All rights reserved.
