Краят на мечтите
Бледи звезди, траурни звуци,
свити немощни слаби юмруци.
Вятърът свири, падат кумири,
късат се струни на плачещи лири.
Пеят ковчезите празни във хор,
свободата почива във луксозен затвор,
коват се все нови и нови закони,
децата ги черпят с куршуми-бонбони.
Пътуват към Рая групи поклонници,
усмихват се мазно лъскави гробници
строени от хора дошли на гурбет,
тик-така си бомбата в друг самолет.
Минават си дните обвити във дим,
а пък любовта е болна от СПИН,
но всичко това е вече нормално,
смъртта вдъхновено вършее глобално.
Актьори и сцени еднакво различни,
и страсти горещи цинично първични.
Върви си светът и гази убитите,
невярващо гледат на гладните ситите.
Светът е потънал във ад карнавален
и циркът е просто мъртвешки нормален.
Не плачат очите на смешните клоуни,
защото те част са от мъртвите спомени.
А изгревът често лъжовен е зар,
не слънцето идва, бушува пожар,
във който изгарят последните дни
на всичко красиво, на всички мечти.
03.12.2015.
Георги Каменов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
