25 ene 2021, 9:52

Краят на мечтите

  Poesía » Civil, Otra
498 3 13

Бледи звезди, траурни звуци,

свити немощни слаби юмруци.

Вятърът свири, падат кумири,

късат се струни на плачещи лири.

 

Пеят ковчезите празни във хор,

свободата почива във луксозен затвор,

коват се все нови и нови закони,

децата ги черпят с куршуми-бонбони.

 

Пътуват към Рая групи поклонници,

усмихват се мазно лъскави гробници

строени от хора дошли на гурбет,

тик-така си бомбата в друг самолет.

 

Минават си дните обвити във дим,

а пък любовта е болна от СПИН,

но всичко това е вече нормално,

смъртта вдъхновено вършее глобално.

 

Актьори и сцени еднакво различни,

и страсти горещи цинично първични.

Върви си светът и гази убитите,

невярващо гледат на гладните ситите.

 

Светът е потънал във ад карнавален

и циркът е просто мъртвешки нормален.

Не плачат очите на смешните клоуни,

защото те част са от мъртвите спомени.

 

А изгревът често лъжовен е зар,

не слънцето идва, бушува пожар,

във който изгарят последните дни

на всичко красиво, на всички мечти.

 

03.12.2015.

 

Георги Каменов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И ги има, Скитнице, но за да има мечти, трябва да има и хора...
    Поне тук, за нашата планета, това важи.
    Благодаря ти за този чудесен тематичен коментар.
  • Хареса ми, Георги! Объркан и труден свят, но аз съм за мечтите, трябва да ги има!
  • Да, Ничка, така е...
    Благодаря ти за този коментар.
  • Много минорна нотка има тук!
    Поздрави, Гош!
    Харесах!
  • Адаш,Деа, благодаря ви за коментарите.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...