25 ene 2021, 9:52

Краят на мечтите

  Poesía » Civil, Otra
501 3 13

Бледи звезди, траурни звуци,

свити немощни слаби юмруци.

Вятърът свири, падат кумири,

късат се струни на плачещи лири.

 

Пеят ковчезите празни във хор,

свободата почива във луксозен затвор,

коват се все нови и нови закони,

децата ги черпят с куршуми-бонбони.

 

Пътуват към Рая групи поклонници,

усмихват се мазно лъскави гробници

строени от хора дошли на гурбет,

тик-така си бомбата в друг самолет.

 

Минават си дните обвити във дим,

а пък любовта е болна от СПИН,

но всичко това е вече нормално,

смъртта вдъхновено вършее глобално.

 

Актьори и сцени еднакво различни,

и страсти горещи цинично първични.

Върви си светът и гази убитите,

невярващо гледат на гладните ситите.

 

Светът е потънал във ад карнавален

и циркът е просто мъртвешки нормален.

Не плачат очите на смешните клоуни,

защото те част са от мъртвите спомени.

 

А изгревът често лъжовен е зар,

не слънцето идва, бушува пожар,

във който изгарят последните дни

на всичко красиво, на всички мечти.

 

03.12.2015.

 

Георги Каменов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И ги има, Скитнице, но за да има мечти, трябва да има и хора...
    Поне тук, за нашата планета, това важи.
    Благодаря ти за този чудесен тематичен коментар.
  • Хареса ми, Георги! Объркан и труден свят, но аз съм за мечтите, трябва да ги има!
  • Да, Ничка, така е...
    Благодаря ти за този коментар.
  • Много минорна нотка има тук!
    Поздрави, Гош!
    Харесах!
  • Адаш,Деа, благодаря ви за коментарите.

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...