25 ene 2021, 9:52

Краят на мечтите

  Poesía » Civil, Otra
503 3 13

Бледи звезди, траурни звуци,

свити немощни слаби юмруци.

Вятърът свири, падат кумири,

късат се струни на плачещи лири.

 

Пеят ковчезите празни във хор,

свободата почива във луксозен затвор,

коват се все нови и нови закони,

децата ги черпят с куршуми-бонбони.

 

Пътуват към Рая групи поклонници,

усмихват се мазно лъскави гробници

строени от хора дошли на гурбет,

тик-така си бомбата в друг самолет.

 

Минават си дните обвити във дим,

а пък любовта е болна от СПИН,

но всичко това е вече нормално,

смъртта вдъхновено вършее глобално.

 

Актьори и сцени еднакво различни,

и страсти горещи цинично първични.

Върви си светът и гази убитите,

невярващо гледат на гладните ситите.

 

Светът е потънал във ад карнавален

и циркът е просто мъртвешки нормален.

Не плачат очите на смешните клоуни,

защото те част са от мъртвите спомени.

 

А изгревът често лъжовен е зар,

не слънцето идва, бушува пожар,

във който изгарят последните дни

на всичко красиво, на всички мечти.

 

03.12.2015.

 

Георги Каменов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И ги има, Скитнице, но за да има мечти, трябва да има и хора...
    Поне тук, за нашата планета, това важи.
    Благодаря ти за този чудесен тематичен коментар.
  • Хареса ми, Георги! Объркан и труден свят, но аз съм за мечтите, трябва да ги има!
  • Да, Ничка, така е...
    Благодаря ти за този коментар.
  • Много минорна нотка има тук!
    Поздрави, Гош!
    Харесах!
  • Адаш,Деа, благодаря ви за коментарите.

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...