5.08.2006 г., 10:22

Краят на света

1.1K 0 7

     КРАЯТ НА СВЕТА

 

 

    Ако ти кажат, че животът свършва,
    че имаш само още пет-шест дни,
    че пътят ти на две ще се прекърши,
    че вечен мрак над тебе ще заспи…

 

    Какво направил би за толкоз време?
    Какво в живота строен би сменил?
    Забравил ли би всичките проблеми,
    и би ли скочил без да си мислил?

 

    Ще пробваш ли тогава да живееш
    горящ, изгарящ, бурен, несломим,
    или ще продължиш да си копнееш
    да имаш вместо пет ти седем дни?

 

    И в любовта ще пробваш ли тогава
    жената, дето вечно си мечтал
    да имаш и със нея до забрава
    да срещнеш края, който Бог е дал?

 

    Ще можеш ли ти тези седем дена
    на две да разделиш - за нея с теб
    или с молитва пак в легло студено
    ще лягаш и потъваш в сън нелеп?

 

    Ако не можеш - значи тези седем
    със седемстотин Господ да смени
    пак няма да живееш без проблеми
    и няма да запомниш ни един!

 

    Така - дерзай, живей, бъди, изгаряй,
    какво ще правиш - само ти реши!
    По пътя труден ти врати отваряй,
    преследвай, сбъдвай своите мечти!!!

 

 

 Ст. Загора       4.07.2006г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станимир Власакиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така-дерзай,живей,бъди,изгаряй,
    какво ще правиш-само ти реши! - Подрав от мен!
  • Макар и със закъснение, и от мен - добре дошъл!
  • Браво- действително води до размисъл.
  • Оригинално е и те поздравявам. Хареса ми, но само не ми допадна употребата на "пробваш" - звучи по-жаргонно. Може би "опиташ" или нещо подобно е по-подходящо. Добре дошъл.
  • Много хубава идея!
    малко повече работа върху стиха за да стане наистина перфектен!
    Опитай се да изчистиш това"БИ" ,"ТИ"

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...