И тази нощ... И само тази нощ...
С познати думи крие голотата...
На пламъка на трепкащата свещ
ще кръвне пак душата ù разплакана.
И тази нощ. И само тази нощ...
Ще плъзга тяло... В звук ще го усуква.
Ще чезне над ликуващата гмеж...
И ще завижда на света на мъртвите.
Последна нощ е. Ще я издържи.
За кой ли път все същото прошепва.
Разнищват я до клетка сто очи...
В раззинати усти свещта потрепва...
Звукът я приютява в своя дом...
Спасително потъва... ослепяла...
Един развя пари. А друг - кондом....
Сега е лепкава... А утре ще е бяла...
Последна нощ е. Вече го реши...
Стопи се мракът. А свещта догаря...
Угасна тъмното... И светло се роди...
Разтърсващ звук разцепи будоара...
© Людмила Билярска Всички права запазени