Ще се крия, а ти ще ме търсиш
иззад тъжни усмивки и ръбове.
Аз ще стъпвам полека, на пръсти.
Ти на цяло стъпало ще стъпваш.
Ще броиш много бавно до десет,
аз във себе си ще поскитам.
Пред олтара на някоя есен
ще допусна да скочиш в очите ми.
Там, където е стъпвала зимата,
ще разцъфнат сънливи кокичета.
Само брой. Брой до десет. Отива ми
да съм есенно-зимно момиче.
Аз не знам колко време ще скитам
из сърце със замръзнали кратери.
Но решиш ли да ме попиташ -
подозирам, че всъщност съм лято.
© Елена Биларева Всички права запазени