4.11.2005 г., 1:19

КРИЛА ОТ ЛЮБОВ

1.3K 0 4

КРИЛА ОТ ЛЮБОВ

 

Моят свят е, където те има!

Моят дом е, където си ти!

Твойта строгост е моята зима.

Твой подарък са моите дни.

 

Упорито и дълго те търсих,

без да спра нито миг, нито час.

Слава Богу – открих те навреме.

Есента е далече пред нас.

 

Тя ще дойде, но още е пролет.

Всичко още е в своя цъфтеж.

Ний сме птици готови за полет

и в очите ни свети копнеж.

 

А крилата ни – те от любов са.

С тях се реем в простор оит мечти.

Аз към теб! Ти към мен! Тъй се носим,

безтегловни, безплътни почти.

1994 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Ченков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Невероятно!
    Благодаря за емоцията, Румене!
  • Прекрасно е!
  • Великолепно стихотворение! Безкрайно нежно и красиво...Поздрав!
  • Да хубаво е когато още е пролет, лошото е че бързо свършва.Много ми хареса оптимизма и вярата.Сега е пролет, и да не ни пука, че ще идава зима

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...