4 нояб. 2005 г., 01:19

КРИЛА ОТ ЛЮБОВ

1.3K 0 4

КРИЛА ОТ ЛЮБОВ

 

Моят свят е, където те има!

Моят дом е, където си ти!

Твойта строгост е моята зима.

Твой подарък са моите дни.

 

Упорито и дълго те търсих,

без да спра нито миг, нито час.

Слава Богу – открих те навреме.

Есента е далече пред нас.

 

Тя ще дойде, но още е пролет.

Всичко още е в своя цъфтеж.

Ний сме птици готови за полет

и в очите ни свети копнеж.

 

А крилата ни – те от любов са.

С тях се реем в простор оит мечти.

Аз към теб! Ти към мен! Тъй се носим,

безтегловни, безплътни почти.

1994 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румен Ченков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Невероятно!
    Благодаря за емоцията, Румене!
  • Прекрасно е!
  • Великолепно стихотворение! Безкрайно нежно и красиво...Поздрав!
  • Да хубаво е когато още е пролет, лошото е че бързо свършва.Много ми хареса оптимизма и вярата.Сега е пролет, и да не ни пука, че ще идава зима

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...