4 нояб. 2005 г., 01:19

КРИЛА ОТ ЛЮБОВ

1.3K 0 4

КРИЛА ОТ ЛЮБОВ

 

Моят свят е, където те има!

Моят дом е, където си ти!

Твойта строгост е моята зима.

Твой подарък са моите дни.

 

Упорито и дълго те търсих,

без да спра нито миг, нито час.

Слава Богу – открих те навреме.

Есента е далече пред нас.

 

Тя ще дойде, но още е пролет.

Всичко още е в своя цъфтеж.

Ний сме птици готови за полет

и в очите ни свети копнеж.

 

А крилата ни – те от любов са.

С тях се реем в простор оит мечти.

Аз към теб! Ти към мен! Тъй се носим,

безтегловни, безплътни почти.

1994 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румен Ченков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Невероятно!
    Благодаря за емоцията, Румене!
  • Прекрасно е!
  • Великолепно стихотворение! Безкрайно нежно и красиво...Поздрав!
  • Да хубаво е когато още е пролет, лошото е че бързо свършва.Много ми хареса оптимизма и вярата.Сега е пролет, и да не ни пука, че ще идава зима

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...