Kрила за мелници
Дори да искам някак да ги възкреся
мечтите си, аз знам, че пак ще ме хързулнат.
Как се живее, щом не вярваш в чудеса?
Как може любовта да бъде богохулна?
Дори да искам да не съм така добра
и може би по донкихотовски наивна,
с куп лъжеистини и счупени ребра
се озовавам накъдето и да кривна.
Дори да искам... Сякаш права съм била,
а истината своя като кръст я нося...
От него тази нощ ще изкова крила,
за мелници... И нито дума по въпроса.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
