Криле
По влажната трева
на едно свежо утро
съвсем неочаквано зашляпа босо
желанието ми да полетя.
То закачливо погъделичка
младия пух по крилете ми
и разбуди онзи пра-стар
копнеж за летеж.
Разперих ги на часа,
затаила дъх тревожен.
- Не, не може! - развикаха се всички в хор.
- Не е за теб безкрайният простор!
И ме понесоха да ги хирургират...
Глупци!!!
Крилете не от тялото,
ОТ ДУШАТА МИ ИЗВИРАТ !
публикувано в "Моето чудовище" - 2005 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пенелопи Клисурска Всички права запазени
