aza-9 (Пенелопи Клисурска)
11 28
Jun 15, 2010, 10:21 AM

Криле 

  Poetry » White poetry
1049 0 2

    По влажната трева

    на едно свежо утро 

    съвсем неочаквано зашляпа босо

    желанието ми да полетя.

    То закачливо погъделичка

    младия пух по крилете ми

    и разбуди онзи пра-стар

    копнеж за летеж.

    Разперих ги на часа,

    затаила дъх тревожен.

    - Не, не може! - развикаха се всички в хор. 

    - Не е за теб безкрайният простор!

    И ме понесоха да ги хирургират...

    Глупци!!!

    Крилете не от тялото,

    ОТ ДУШАТА МИ ИЗВИРАТ !

 

 

    публикувано в "Моето чудовище" - 2005 г.

© Пенелопи Клисурска All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??