Крилото на пеперудата
Видях крило на пеперуда,
паднало на релсите оловни...
Бяло, розово и златно,
живописно вплетени в това крило бездомно.
Крило, откъснато насила?
Или отбрулено от ветрове студени?
Прекъснат полет, фея лекокрила,
от жребий на съдбата повалена...
Едва ли някой влак ще дерайлира
пред крехкото крило на пеперуда,
извезано от злато и коприна.
Светът ни затова не е събуден.
И ето, локомотивът ще изсвири,
крилото ще се вдигне за последно,
пометено в прощалния си полет,
ще усети въздуха и ще изчезне...
И никой вече няма да го види -
късчето пеперудена премяна...
А само аз в огледалото ще виждам,
че едното ми крило го няма...
Свързани произведения
Коментари
-
Много добре изградена емоция!
-
Красота!
-
Чудесно написано!
И...ще си намериш крилото - знаeш го!
-
Много философско и чувствено,почувствах вълната от връхлитащия влак,а
съм сигурен,че в Самоков нямаме релси! Огледай се хубаво, според мен
крилете ти са си на мястото! -
Чуден стих! Поздравления!
-
Прекрасно е, финалът е ток!
-
Пишеш много хубаво!!!
Пиши!!! -
Благодаря, Арихо от планетата Тау! Твоята оценка само може да ме ласкае!
-
Благодаря за милите думи!
-
!!!
-
В старогръцката митология пеперудата се съотнася с душата. Бързината на времето, тираничността на реалното, откъсва понякога парчета от душата ни...Но обичта би била достатъчна цел за спасение...
-
Има хора, които ще видят красотата на пеперуденото крило. Може да са малко, но важното е, че ги има...
Чудесен стих! -
Много ми харесва!
Макар тъжен, финала е прекрасен! -
Сигурна ли си?Я пак помисли!
-
чудесен!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
