Кристалчета от лед
В прозорците се спусна мрак
и не разбрах как прелъстена
до болката си сладко спях -
учудена и мъничко смутена;
и чувствах голотата на мига
в размазаният неин грим,
в безредно разпиляната коса
и стелещият се цигарен дим;
така и не разбрах какво ми каза,
но чувствах самотата й по теб;
събудих се, когато ме прониза
с очите си - кристалчета от лед.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Иванова Всички права запазени
