В прозорците се спусна мрак
и не разбрах как прелъстена
до болката си сладко спях -
учудена и мъничко смутена;
и чувствах голотата на мига
в размазаният неин грим,
в безредно разпиляната коса
и стелещият се цигарен дим;
така и не разбрах какво ми каза,
но чувствах самотата й по теб;
събудих се, когато ме прониза
с очите си - кристалчета от лед.
© Ирена Иванова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
