6.04.2015 г., 21:50  

Крива нива

771 0 8

,,Трудно се оре

с чужди коне -

каза вчера премиера -

да бяхме изoрали

до междата поне!

Щом малко 

им дръпнеш юздите,

спират да теглят

и гледат звездите!

Но и спрели дори,

с копитата ровят

и търсят пари!"

,,Ама то бива и не бива,

по-добре да мрем,

вместо да орем

тази крива нива

без никакви облаги!"

разтуриха впряга

и с пълни дисаги

всеки избяга!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Исмаил Али Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Талантливо сътворен хумористичен стих, който
    съдържа много актуално послание за съвременната
    ни действителност! Поздрави и от мен!
  • Какво да кажа....по-ясно от това, което ти си описал, няма на къде!
    Поздравявам те най-сърдечно!
  • Народът български ореше, макар и да е тежко.
    Дори и с болка впрегнал в плуга само магарешко.
    Защото от млевото на тази крива нива
    хлябът за децата му отива,
    а днес е гражданин в дома си по пантофи,
    сега дори купува домати и картофи.

    Днес нивите са празни, пустеят на полето,
    но всеки се изхитри - живее си в градчето.
    Не смееха и да разтурят впряга,
    но на големеца всичко му приляга.
    Хамбара е във него-всичко той решава.
    Всичко той нарежда, той се разполага.
    Виж за сиромаха само два дисага.
    Даже за телците не остана плява.
    Тъй се управлява нашата държава...
  • Благодаря ви, Ели, Младене, Анна, Васка! Пожелавам ви весели Великденски празници!
  • Kрива е нивата и още по-крива ще става, но те нали си напълниха дисагите,много ги интересува как народът ще се оправя!Харесах!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...