По мои сметки, вероятно,

ще драсна още трийсетина стѝха.

Нарочно ги броя обратно,

понеже иначе ми се увиждат.

Не спира мойто вдъхновение.

(С голямо творческо либѝдо съм.) 

Дори по "скромното" ми мнение, 

направо съм от рядък вид. 

Но, както казват за началото, 

че все ще му се види края, 

така погледнато изцяло, 

отдавна истината зная. 

И ако вялата ми скромна лирика 

за вас е толкова прекрасна, 

на мен ми действа като вирус, 

и то повярвайте - опасен. 

Защото с всяко преживяно чувство, 

до атом на съставни части, 

душата плаче ми в изкуство, 

дори и в мигове на щастие. 

А после препрочитам думите. 

Сълзите нечии преглъщам. 

Понякога от страсти влюбени, 

или от нужда за прегръщане... 

Едно е сигурно. Остана малко. 

Сега ръцете ми не ще са празни. 

Не хвърлям още химикалката, 

но други радости ме блазнят. 

И вместо да броя до старта 

на моя безмастилен свят, 

аз имам да гася пожарите, 

запалил в теб със буйна страст. 

Така, че ще дописвам тихо, 

и в твоя дъх ще онемея. 

Броя ги. Трийсетина стѝха, 

а после ще те заживея... 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

21.10.2023