31.03.2017 г., 19:39

Кривите огледала

886 1 1

Обещания май е като септември,

разцъфнала хубост с окапващ фасон,

слънчеви дни със арктически вятър,

петзвезден комфорт във ожулен фургон!

 

Бодрата крачка на мършави люде,

отеква зловещо над мъртъв площад,

наивникът броди, синът му прокуден

безмълвно ще гледа пореден парад!

 

Неземни простори окичени в кръпки,

щастие пълно на дрипав банкет,

чакано лято със ледени тръпки,

празничен бал на окалян паркет!

 

Отгоре ги гледат във нов мавзолей,

избраните гуру със празничен фрак,

за тях е поставен искрящ полюлей

над пищния пир във лакиран бардак!

 

В обърнатия огледален свят

с глава надолу, със интелект между

краката,

в напарфюмираната смрад

с цветя окичват се рогата!

 

гр. София,16.05.2016г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....