31 mar 2017, 19:39

Кривите огледала

  Poesía » Civil
883 1 1

Обещания май е като септември,

разцъфнала хубост с окапващ фасон,

слънчеви дни със арктически вятър,

петзвезден комфорт във ожулен фургон!

 

Бодрата крачка на мършави люде,

отеква зловещо над мъртъв площад,

наивникът броди, синът му прокуден

безмълвно ще гледа пореден парад!

 

Неземни простори окичени в кръпки,

щастие пълно на дрипав банкет,

чакано лято със ледени тръпки,

празничен бал на окалян паркет!

 

Отгоре ги гледат във нов мавзолей,

избраните гуру със празничен фрак,

за тях е поставен искрящ полюлей

над пищния пир във лакиран бардак!

 

В обърнатия огледален свят

с глава надолу, със интелект между

краката,

в напарфюмираната смрад

с цветя окичват се рогата!

 

гр. София,16.05.2016г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...