31 mar 2017, 19:39

Кривите огледала

  Poesía » Civil
889 1 1

Обещания май е като септември,

разцъфнала хубост с окапващ фасон,

слънчеви дни със арктически вятър,

петзвезден комфорт във ожулен фургон!

 

Бодрата крачка на мършави люде,

отеква зловещо над мъртъв площад,

наивникът броди, синът му прокуден

безмълвно ще гледа пореден парад!

 

Неземни простори окичени в кръпки,

щастие пълно на дрипав банкет,

чакано лято със ледени тръпки,

празничен бал на окалян паркет!

 

Отгоре ги гледат във нов мавзолей,

избраните гуру със празничен фрак,

за тях е поставен искрящ полюлей

над пищния пир във лакиран бардак!

 

В обърнатия огледален свят

с глава надолу, със интелект между

краката,

в напарфюмираната смрад

с цветя окичват се рогата!

 

гр. София,16.05.2016г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...