31 mar 2017, 19:39

Кривите огледала

  Poesía » Civil
895 1 1

Обещания май е като септември,

разцъфнала хубост с окапващ фасон,

слънчеви дни със арктически вятър,

петзвезден комфорт във ожулен фургон!

 

Бодрата крачка на мършави люде,

отеква зловещо над мъртъв площад,

наивникът броди, синът му прокуден

безмълвно ще гледа пореден парад!

 

Неземни простори окичени в кръпки,

щастие пълно на дрипав банкет,

чакано лято със ледени тръпки,

празничен бал на окалян паркет!

 

Отгоре ги гледат във нов мавзолей,

избраните гуру със празничен фрак,

за тях е поставен искрящ полюлей

над пищния пир във лакиран бардак!

 

В обърнатия огледален свят

с глава надолу, със интелект между

краката,

в напарфюмираната смрад

с цветя окичват се рогата!

 

гр. София,16.05.2016г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...