Mar 31, 2017, 7:39 PM

Кривите огледала

  Poetry » Civic
891 1 1

Обещания май е като септември,

разцъфнала хубост с окапващ фасон,

слънчеви дни със арктически вятър,

петзвезден комфорт във ожулен фургон!

 

Бодрата крачка на мършави люде,

отеква зловещо над мъртъв площад,

наивникът броди, синът му прокуден

безмълвно ще гледа пореден парад!

 

Неземни простори окичени в кръпки,

щастие пълно на дрипав банкет,

чакано лято със ледени тръпки,

празничен бал на окалян паркет!

 

Отгоре ги гледат във нов мавзолей,

избраните гуру със празничен фрак,

за тях е поставен искрящ полюлей

над пищния пир във лакиран бардак!

 

В обърнатия огледален свят

с глава надолу, със интелект между

краката,

в напарфюмираната смрад

с цветя окичват се рогата!

 

гр. София,16.05.2016г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...