Кривото дете

24.03.2024 г., 8:04 ч.

Поезия

127 4 2

КРИВОТО ДЕТЕ

... когато ми е мъчно, че светът не е гнездо за пролетните птици,

че радостите стават все по-кът – за сметка на безумни политици,

че ми горчат картофките соте, а новините вадят ме от ритъм,

тогава ставам Кривото дете! – и съм готов със кеф да го наритам,

и да забравя в миг, че съм живял във време на войни и на зарази,

нима от пръст, вода и шепа кал Бог е създал света, за да се мразим,

в свят на ненавист, злоба и пари, заточеник на някой бряг прокажен,

живее ми се с хорица добри! – с които светла дума да си кажем,

да дишам във прекрасния си миг, след който следват векове от зима.

Аз – Кривото дете, с един ритник ще променя обществения климат.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.