Кризата и нас не ни отмина.
Тежката си лапа разпростря.
Спря се тук в най-хубави години
по заводи, мини и поля.
Тя пренесе тежкото си бреме
на плещите, в крехките души
и настъпи мрачното безвремие,
и започна всичко да руши.
Някой тъкмо да се окопити -
цапваш го в устата с тежка длан!
Пориви изконни, свято скрити,
в мен тая - оставам неразбран. ...