Криза
Кризата и нас не ни отмина.
Тежката си лапа разпростря.
Спря се тук в най-хубави години
по заводи, мини и поля.
Тя пренесе тежкото си бреме
на плещите, в крехките души
и настъпи мрачното безвремие,
и започна всичко да руши.
Някой тъкмо да се окопити -
цапваш го в устата с тежка длан!
Пориви изконни, свято скрити,
в мен тая - оставам неразбран.
Чувства, запиляни по полето -
тръни влачи тъмен ураган
и в спиралата жестока свети
на окото блясък глухоням.
Няма ли за миг поне да свием
хиляди десници в общ юмрук,
в мутрата й тежко да забием
правото си на живот и труд.
И тогава всичките камбани
радостно да звъннат по света!
Нека бъдем в мъките разбрани
и да няма кризи и гета.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Христов Все права защищены
