Криза

26.08.2010 г., 19:47 ч.

Поезия » Любовна

590 0 1

Имах мечта, но с времето тя се превърна в надежда!

Надеждата бавно умря, а след нея се появи болка!

Болката породи сълза, а след нея последва още една!
Сълзите с времето станаха неброими, а любовта ми към теб нелечима!

Нелечимо нетърпима - писа докторът в графата!

След прегледа тихо под мустак въздъхна: "Полудяла е, горката."

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.