ivelina_gospodinova (Ивелина Господинова)
40 67
Aug 26, 2010, 7:47 PM

Криза 

  Poetry » Love
588 0 1

 

Имах мечта, но с времето тя се превърна в надежда!

Надеждата бавно умря, а след нея се появи болка!

Болката породи сълза, а след нея последва още една!
Сълзите с времето станаха неброими, а любовта ми към теб нелечима!

Нелечимо нетърпима - писа докторът в графата!

След прегледа тихо под мустак въздъхна: "Полудяла е, горката."

© Ивелина Господинова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??