ivelina_gospodinova (Ивелина Господинова)
40 67
Aug 26, 2010, 7:47 PM

Криза 

  Poetry » Love
679 0 1
Имах мечта, но с времето тя се превърна в надежда!
Надеждата бавно умря, а след нея се появи болка!
Болката породи сълза, а след нея последва още една!
Сълзите с времето станаха неброими, а любовта ми към теб нелечима!
Нелечимо нетърпима - писа докторът в графата!
След прегледа тихо под мустак въздъхна: "Полудяла е, горката."

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Господинова All rights reserved.

Random works
: ??:??