Кроткост съм...
Кроткост съм...
А толкова трАгика
в цялата работа...
- Кой обича и колко...
Везните не мерят
винаги точно...
/но сА инвентар -
неизменен.../
И вятърът там е...
С отредената роля
да разсейва мъглите...
А пък те-кой ги знае...
/на щураците във главите.../
Спуска се нощ,като нож...
/подходящо.../
В тъмата се случват
онези неща,
след които е светло...
И дъжд завалява...
/не...с него не смея.../
От мене-поклон...
Мокро...
В гърлото драска...
Заключени думи
в празни очи...
/изпращане.../
Аз ли съм кроткост...?
НЕ!
/просто ме няма.../
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Василева Всички права запазени
