10 янв. 2009 г., 12:13

Кроткост съм...

1.1K 0 29

Кроткост съм...

А толкова трАгика

в цялата работа...

- Кой обича и колко...

Везните не мерят

винаги точно...

/но сА инвентар - 

неизменен.../

И вятърът там е...

С отредената роля

да разсейва мъглите...

А пък те-кой ги знае...

/на щураците във главите.../

Спуска се нощ,като нож...

/подходящо.../

В тъмата се случват

онези неща,

след които е светло...

И дъжд завалява...

/не...с него не смея.../

От мене-поклон...

Мокро...

В гърлото драска...

Заключени думи

в празни очи...

/изпращане.../

 

Аз ли съм кроткост...?

НЕ!

/просто ме няма.../

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...