10 янв. 2009 г., 12:13

Кроткост съм... 

  Поэзия
955 0 29

Кроткост съм...

А толкова трАгика

в цялата работа...

- Кой обича и колко...

Везните не мерят

винаги точно...

/но сА инвентар - 

неизменен.../

И вятърът там е...

С отредената роля

да разсейва мъглите...

А пък те-кой ги знае...

/на щураците във главите.../

Спуска се нощ,като нож...

/подходящо.../

В тъмата се случват

онези неща,

след които е светло...

И дъжд завалява...

/не...с него не смея.../

От мене-поклон...

Мокро...

В гърлото драска...

Заключени думи

в празни очи...

/изпращане.../

 

Аз ли съм кроткост...?

НЕ!

/просто ме няма.../

 

 

 

© Маргарита Василева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Драскаш по бронята на сърцето...
  • как да не те обича човек...а пък ме разплака...
    прегръщам те...с обич...
  • Сгъна ме на "Ъ"!
  • ТИ и кроткост...?!
    Да, бе...
    Марго!












  • Благодаря ви и ви прегръщам!
    ...най-щастлива съм,
    когато съм нещастно влюбена.
    Сърцето-без покрив хамбар.
    Над него-безкраят...
  • Добро утро, Вранке!
    Започвам деня си с твоя стих - ще ми върви, значи
    "Обич за обич", само така!
    Прегръдки и хубав ден!!!
  • Да не слагаме любовта на везни, Марго.
    Когато човек обича, и малкото което получава, го прави щастлив.
    СТИХЪТ ЗВУЧИ ПРЕКРАСНО,
    Не знам в кои рамки се вмества този стил, но внушава искреност.
    Докато класическият стих понякога звучи напевно и убива чувството.

    Благодаря ти за прекрасния коментар на "Птици".
    Поздрави!
  • Хареса ми! Поздрави!
  • Ти си остра стрела
    преляла безкрая.
    И те има във сънни очи,
    а душата ти скита към Рая!
    Има те вранке, и аз съм радостна да те чета!

  • Много силно стихотворение! Прегръдка за теб!
  • Легна ми на сърцето творбата, кротко и вихрено, Марги!
  • каква широта и свобода усетих
  • поздрав


  • Аз ли съм кроткост...?

    НЕ!

    /просто ме няма.../

    Хм, тук си де. Нали сега те прочетох
  • Просто те има!
    Невъзможно ми е да те сбъркам с друг...
  • Огън си вранке,каква кроткост?
    Цуннн!
  • Аплодисменти!
  • Вранке, перцата ти блестят - няма начин да се скриеш!
  • В тъмата се случват
    онези неща,
    след които е светло... - и само това да беше, е поезия.
  • Не знам колко си кроткост, но си ТУК!
    И ако можех, щях да те прегърна!
  • Ти да си кротка?Не вярвам!Много интересен стих...и хубав!
  • Заключените думи, наклоняват везните на едната страна... Много тъга в една житейска философия!
  • О, Марги, хубав стих! Прегръдки!
  • "Всеки ден
    неистово чакам
    сумрака.
    /не защото тогава
    всички котки
    са сиви.../
    Цветно се преобразява
    душата ми
    и ми е друго.
    По върховете
    на пръстите,
    мракът сякаш опъва
    най-чувствителните
    мембрани.
    Той ме докосва,
    аз го прегръщам...
    /какво беше забрана.../
    И ставам си същата.
    Очите ми -
    есен и хризантеми.
    В моята нощ...
    Утешена.
    /а сивите котки
    са дневно творение.../"

    Кротко, Марги, кротко... Бесовете са лош съветник!
  • Хареса ми! "В тъмата се се случват онези неща..." А при теб е толкова светло! И толкова хубаво! Целувки!
  • Нежна..да! Но кротка...? Никога! Попитай делфините. Те са искрени. Сърдечни поздрави!
  • Тук си! Определено некротко си тук
  • Светла некроткост си, Марго!Прегръщам те!
  • Мога ли само да те прегърна!
Предложения
: ??:??