11.09.2024 г., 16:04 ч.

Кръгчета тютюнев дим 

  Поезия
90 1 2

КРЪГЧЕТА ТЮТЮНЕВ ДИМ

 

Горчи ми вече всяка глътка въздух.

И давя се в лютив тютюнев дим.

И се изплъзва... как ми се изплъзва! –

все по-далеч Вълшебният килим.

 

Друг нека дири страсти и неволи,

възторзи, тържества – и суети.

Аз доживях! – душата ми да моли

Бог грешните ми стъпки да прости.

 

Безумствата из мъжките ми нощи

да ми изтрие в мозъка с парцал.

И – доживял в смиренията прошки! –

във прошка аз да се превърна цял.

 

И да забравя всичкото, което

ще ми тежи – на полета! – отвъд.

Поетът не умира под небето.

В небето почва неговият път.

 

Нахълтвам в нелюдимите Вселени

с илюзията, че съм ви необходим.

И в стихчетата мои – споделени! –

пак ще ви пущам кръгчета от дим.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??