Кръгчета тютюнев дим
КРЪГЧЕТА ТЮТЮНЕВ ДИМ
Горчи ми вече всяка глътка въздух.
И давя се в лютив тютюнев дим.
И се изплъзва... как ми се изплъзва! –
все по-далеч Вълшебният килим.
Друг нека дири страсти и неволи,
възторзи, тържества – и суети.
Аз доживях! – душата ми да моли
Бог грешните ми стъпки да прости.
Безумствата из мъжките ми нощи
да ми изтрие в мозъка с парцал.
И – доживял в смиренията прошки! –
във прошка аз да се превърна цял.
И да забравя всичкото, което
ще ми тежи – на полета! – отвъд.
Поетът не умира под небето.
В небето почва неговият път.
Нахълтвам в нелюдимите Вселени
с илюзията, че съм ви необходим.
И в стихчетата мои – споделени! –
пак ще ви пущам кръгчета от дим.
© Валери Станков All rights reserved.
