Чист космос
пълна тъмнина
така желана самота
и всяка форма е хармония
която вие се в агония

кривите безподобия
накъсаните вектори
резките движения
са едно безсмислие

тук няма време за да бързаш
посока вярна за да следваш
и зрители за да аплодират
няма и твари дето да умират
нито репродуктори да мимикрират

посоката е без значение
път няма
скоростта също е нещо неясно
тя е отсечка в пространство тясно
което живее само
в спомена

няма живот
той е само в спомена
споменът е единственото нещо
което се движи
което обичаш
и мразиш

всички парясници
се превръщат в любовници
всички приятели в меланхолична тъга
пренареждаш истории
за да живееш

от кой да грабиш няма
няма на кой да дадеш
закони няма
ти твориш
за теб

превръщаш се в кръг

(c) Mobby_Dick