rudin (Иван Христов)
865 1445
4.10.2014 г., 23:38 ч.  

Кръгове 

  Поезия » Пейзажна
422 0 4

I.


Денят ни става равен на нощта.
Денят зелената прозирна тога
ще замени с онази пъстрота,
която сетивата ни възторгва.

И кратки бури, топъл летен дъжд
ще се сменят със тихите валежи.
Над нивите с ожънатата ръж
ятата днес последен кръг бележат.

На юг са устремени те, натам,
където в утро слънцето ще срещнат.
Във ритъма на шумния там-там 
под строй летят над Африка гореща.

II.

Оставаме си тук. И ден след ден
ще става по-студено, а листата
земята боядисват във десен
кафяво-жълт, до следващата дата,

когато ще осъмнем в белота,
простора син снежинки ще замрежат
в очакване отново пролетта
в зелено чудо дните да бележи.

Когато над класилите нивя
ятата птичи дълго кръг ще вият
преди да кацнат в родните места
и морните криле в гнезда да свият. 

III.

Денят ще стане равен на нощта...
Дърветата ще бухнат многоцветни
и снежните води ще изтекат
в моретата, по устия заветни.

В гнездата ще се белнат яйчица
под топлото крило на майка-птица,
а малките им скоро ще летят
в простора, първа радост да изпитат.

И вятърът криле ще заздрави,
а зърното ни сила ще налее,
че с дълъг полет в топлите страни
да стигнат те, преди тук – суховеят.

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??