Кръговрат

Всичко безвъзвратно се променя,

шансовете идват и отлитат

и как да имам сила надежда да намеря,

щом желанията ми в тъмното се скитат.

От грехове почерняла е душата

и вали във нея безспирен пак порой,

грешен съм и грешен ходя по Земята,

търсейки така мечтания покой.

И оглеждам се и диря го,

но нито го съзирам, нито е и там,

и знам, че няма да го имам,

той остава си неосъществим за мене блян.

И чакам, чакам безнадеждно съдбоносен дар,

а времето във бяг жесток минава,

то знае, че само на себе си е господар,

и шансовете малко са, но все пак ги дава.