Кръговрат
727
0
1
Кръговрат
Всичко безвъзвратно се променя,
шансовете идват и отлитат
и как да имам сила надежда да намеря,
щом желанията ми в тъмното се скитат.
От грехове почерняла е душата
и вали във нея безспирен пак порой,
грешен съм и грешен ходя по Земята,
търсейки така мечтания покой.
И оглеждам се и диря го,
но нито го съзирам, нито е и там,
и знам, че няма да го имам,
той остава си неосъществим за мене блян.
И чакам, чакам безнадеждно съдбоносен дар,
а времето във бяг жесток минава,
то знае, че само на себе си е господар,
и шансовете малко са, но все пак ги дава.
© Данаил Генов All rights reserved.
