Кръговрат
Кръговрат
Виждала съм рано, по разсъмнало,
Луната колко тъжна си отива.
И малко преди още да е съмнало,
как тя лицето си, във малък сърп, присвива.
Личи си, че не иска да си тръгне.
А Слънцето пък, хуква да я гони.
И със лъчите си, се мъчи да изтръгне
и наруши вселенските закони.
Ще почне Слънцето от запад да изгрява.
И хората ще се объркат на Земята,
не знаейки, да лягат или стават...
Природата си знае правилата!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени
